Хора, аз пиша само пътеписи - личният ми сайт http://stojtscho.blogspot.com е пълен САМО с пътеписи и полезна информация за пътешественици. От време на време слагам и в БАГРА-та по един линк, когато ми се стори, че пътеписът ми може да е интересен на македонските читатели.
Намери се обаче една ЗЕЛКА (Zelka), който иска от администратотите на БАГРА-та да ме изтрият. Ето мнението на зелката: http://bagra.org/node/7516 (най-долу)
Ако един пътепис (при това пътепис за Белград, където живях около година и половина - две и създадох много приятелства там) може да бъде опасен за съществуването на БЮРМ - тогава работата е много зле....

Много интересна дискусия се беше развила ето тук http://bagra.org/node/7516

Имам доста впечатления от сърбите, тъй като между 2003 и 2004 г практически живеех в Белград.Тези впечатления (от Белград, Сърбия и сърбите) съм описал на http://stojtscho.blogspot.com/2000/05/blog-post_30.html

Ето част от тях:

Сърбите са около 10 милионен народ от южно-славянскта група. На историческата сцена се появяват доста по-късно от българите, но нямат такива скокове и провали като нашите в историческото си развитие. Във всеки случай от началото на 19-и век до края на 20-и век сърбите се развиват доволно постоянно напред. Освобождават се от турско владичество без военни действия, през Балканските войни и през Първата световна война са на странта на победителите. През Втората световна първоначално са на страната на Германия, след което правят преврат, сменят правителството и застават на страната на Съюзниците. Това става повод за окупацията на Югославия от Германия през 1940 г. Но поради този факт Югославия след Втората световна е на страната на победителите и се ползва със симпатиите на Запада, като едновременно с това е комунистическа страна. Това им позволява да водят живот като в приказките – социалистически трудови навици и почти западняшки доходи с възможността за пътуване по цял свят. Поколението над 30 разказва, че никъде по света не се е жувяло толкова хубаво, колкото в Титова Югославия. Това непрекъснато развитие напред в продължение на почти 150 години, несъпроводено от почти никакви провали, довежда до едно сериозно високомерие у хората, особено на възраст над 30 години. Това високомерие, премесено със сериозна доза национализъм и показна религиозност, им изяжда главите в края на 20-и век.

Една весела фирма в Охрид

Тази година началството реши да ни заведе на Охрид. Всяка година поне веднъж (по-често два пъти) излизаме извън София за два-три дена за тим-билдинг (официално) и много други работи ... (неофициално)
Сега пък какво си помислихте – многото други работи обхващат: песни и танци на народите, умерено натаралянкване, качване на някой и друг баир (имаме и такива луди глави в наш’та фирма), изобщо прекарваме си весело;-), така че изпълняваме и официалната цел (винаги има някой нов колега, който от ходене в командировки, още не познавам лично).